Кой е д-р Иван Богоров?
Иван Андреев Богоров – книжовник, педагог, журналист и езиковед, е от хората, в които идеите и начинанията никога не следват нормалния път на бавното отлежаване, а се развиват бурно и търсят своето незабавно практическо решение. Негова заслуга е основаването и издаването на първия български вестник, той е един от първите издатели на новобългарска граматика, първият съставител на голям двуезичен речник и сред първите автори на пътеписи в бългаската литература.
Роден е в Карлово, в семейство на занаятчия, където получава началното си образование. По- късно посещава Куручешменското училище в Цариград и Ришельовския лицей в Одеса (до 1843 г.). От 1845 до 1847 г. следва химия в Лайпциг. С помощта на Христо Георгиев завършва медицина в Париж (1858 г.) и се установява на практика в Цариград. По- късно учителства в България и е единственият наш представител на Славянския конгрес в Москва през 1867 г.
Иван Богоров има заслуга да бъде създател и редактор на първите ни вестници – „Български орел” (Лайпциг, 1846 -1847) и „ Цариградски вестник” (1848- 1862), с което въвежда журналистиката в живота на възрожденския българин с всички последици от това. Той е редактор на много популярното списани „Български книжици” (Цариград, 1858- 1861); на първото българско икономическо списание „ Журнал за наука, занаят и търговия” (Пловдив- Белград, 1862 г.)
1818 - 1892
Нему принадлежи заслугата за първия опит да събере и издаде наши песни и пословици – „Български народни песни и пословици” (Пеща, 1842 г.). Той е съставител и на първия френско- български речник (Виена, 1871 г.).
През целия си живот Иван Богоров е обвиняван за своите понякога крайни увлечения към чистотата на езика, а от неговото име възниква понятието „богоровщина”- безогледно и като правило напразно усилие да премахне чуждиците. Едно от безспорните му постижения и заслуга е побългаряването на руските заемки. Днес малцина може би знаят, че десетки думи са навлезли във всекидневния ни живот благодарение на неговите усилия- бележка, вестник, връзка, загуба, околност, разноски, стопанин, чакалня, честит и др.
Когато не открива подходящи изразни средства в народния език, Богоров не се бои да измисля свои. Така в „Първичка българска граматика” той сътворява граматически термини, с които си служим и до днес: сричка, сегашно, минало време и др. В още по- ранен период въвежда редица думи, които заместват турската и гръцката лексика: клопка (вместо капан), гледка ( вместо сеир), напреко ( вместо кестерме) и др.
Но това не изчерпва заслугата му, тъй като в по- голямата си част тя е незрима. Иван Богоров полага усилия и до голяма степен успява да създаде у своите сънародници усет и съзнание за езиковата чистота и културата на речта. Равнодушието на тогавашната общественост и язвителността на интелигентските кръгове го тласкат в последните години от живота му към твърде абстрактната идея за създаване на твърде абстрактната идея за създаване на общ писмен език на всички славяни.
Иван Богоров е от хората, които винаги вървят крачка преди времето си. Много от неговите начинания са оценени едва от потомството. Ако трябва да резюмираме делото му, той е сред онези, които тласкат българите да вървят по- бързо, по- смело и по- радикално напред, където ги очаква бъдещето на модерна европейска нация.
Богоровските думи
Д – р Иван Богоров е сред възрожденците, които проявяват огромна грижа за българския език. Имало е нужда. В тази грижа нашият патрон отново проявил особена изобретателност и активност.
Някои от тези думи днес звучат направо куриозно – например редилник вместо думата от руски произход правилник; беляз вместо герб, бивалица – история; гостилня – хотел; прочетник за читател; прилич – за образец, модел; плув – вместо кораб; мини-брод – за днешната дума паспорт;вършатен – вместо действителен. Още съвременниците на Богоров са иронизирали неговите предложения като самосвет – фотография; притурко – за прилагателно; презръчница – за заведение; книжатник – за секретар; ставник – вместо елемент.
Но и до ден днешен ние използваме измислените от Богоров думи –предимство, обноски, кланица, разноски , чакалня, вестник, подплата, часовник, пратеник, забележка, деен, дейност, съдейност, съдник, отговорник . В езика ни д-р Богоров е възстановил ценни народни думи като молба, загуба, печалба, почит, челяд, слог, пряпорец.
Ако използваме словотворчеството на Иван Богоров могат да се получат изречения като – В нашата училня има самосебно книговище, което ще рече – нашето училище има самостоятелна библиотека. Или редилникът в тази гостилня е прилич на тъкмост, което ще рече – правилникът в този хотел е образец на точност.
Но само благодарение на д-р Богоров можем да кажем – добрите обноски са предимство; прочети си вестника в чакалнята; ти си деен отговорник, а не съдник и се стреми да правиш по-малко разноски.
Съратник и последовател на д-р Иван Богоров е и академик Тодор Балан. Техните усилия стигат до пуризъм – т.н. краен стремеж за чистота на езика. Тази особеност е имал предвид “слънчевото дете на българската поезия” Христо Смирненски, когато пише своето приятелскоиронично стихотворение “Баланиани”.
Гърбосложен на кревата,
аз жадувам твоя стан
и в унесница благата
от мечти съм пак пиян.
Себеспомням скъпи срещи
на Борисов дървосад,
ръкостисници горещи,
отлетели безвъзврат.
Пеперудени одежди
себеспомням си с тъга;
ластовичокрилни вежди
пак тревожат ме сега.
Себеспомням лунни нощи,
себеспомням всеки ден.
Устодопреници още
нощем мир не дават мен.
Сърцесладките минути
кат зърна на нижел скъп,
сетне ядовете люти,
сетне душетровна скръб…
Гърбосложен на кревата,
аз жадувам твоя стан
и в унесница благата
стих въртя à la Balan.
Ние трябва да благодарим, че има един Богоров! Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват- те ще ни разсмиват, но ще ни стряскат ... защото всички сега ... грешим против чистотата на езика ...
- Иван Вазов