Къде сте вие сега?
ДЕЛЯН БАЛЕВ , ВИПУСК 2016, НОСИТЕЛ НА бОГОРОВСКА НАГРАДА
До ръководството, уважаемите преподаватели и всички настоящи, и бъдещи възпитаници на ПЕГ „Д-р Иван Богоров“ – Димтровград,
Бих искал най-сърдечно да Ви поздравя по случай честването на 30-годишнината на родната гимназия! Юбилей, белязан от неуморния труд и всеотдайността, с които нашите учители ни преподават не само уроците и знанията от учебниците и помагалата, но и уроците от живота. Всеки един от вас, от нас, има свой необикновен житейски път. Но общото помежду ни е именно процесът, по време на който всички ние сме се превърнали от ученици в личности, готови да поемат по пътя на своите професионална реализация и кариерно развитие.
Животът е изпълнен с възможности. Но и с изпитания, които ни правят по-смели, по-целеустремени, по-отговорни и по-силни. Не трябва да забравяме, че зад истинските лични и професионални успехи, стоят много труд, всеотдайност и постоянство. Понякога дори и разочарования. Но те не трябва да ни притесняват. Напротив – именно спънките ни извеждат от нашата зона на комфорт, и ни позволяват да се надградим. Гимназиалните години ни учат да разпознаваме и да грабваме възможностите, да се борим за мечтите си и най-важното – да бъдем хора!
Казвам се Делян Балев – ученик на Езикова гимназия „Д-р Иван Богоров“ от випуск 2016 година – носител на Богоровската награда. Днес, работя като модератор на съдържание в американска компания, позиционирана в България. Обслужвайки международен проект на китайски клиент, заедно със своите колеги, отговаряме за информацията, която постъпва в социалните мрежи, в Република Казахстан. Своята бакалавърска степен завърших в най-старото висше учебно заведение в Русия – Санктпетербургският държавен университет, във Факултета по международни отношения, член на асоциацията APSIA (Association of Professional Schools of International Affairs), подготвяща 38-те най-добри дипломатически школи в света. След това продължих своето образование като студент в Обединената магистърска програма „Културни различия и транснационални процеси“, във Виенския университет във Виена, Австрия, магистърската програма „Културна и социална антропология“ в Нов български университет, София, България и магистърската програма „Международни отношения и дипломация“ към Института на Организацията на обединените нации в Женева, Швейцария и Свободният каталунски университет в Барселона, Испания.
Годините в гимназията ме научиха на много – трудолюбие, целеустременост по пътя на реализацията на целите и мечтите, последователност във всяко действие и отговорност. Научих се да не се отказвам, да полагам винаги повече усилия, да разпределям правилно своето време, като не забравяме, че именно времето е най-ценният ни ресурс. Затова е от изключително значение, всеки един настоящ или бъдещ ученик да се научи как правилно да се разпорежда с него, за да може по максимално ефективен начин да постигне търсените резултати.
С много топлина в сърцето и положителни емоции си спомням за невероятните преживявания със своите съученици и всичко научено по време на учебно-образователния процес. Истината е, че това са едни от най-красивите, най-безгрижните и най-прекрасните години във вашето развитие. Време, което без съмнение ще играе и занапред ключова роля в подготовката ви за срещата с необятните възможности на живота. Това, което бих искал да пожелая на всички настоящи и бъдещи богоровци е: Насладете се на процеса. Използвайте всеки миг и всяка една възможност, за да получите познания и опит. Създайте приятелства и незабравими моменти. Поставяйте си цели и осъществявайте мечтите си. Бъдете благодарни за всичко. Вярвайте в себе си и помнете винаги откъде сте тръгнали.
На всички учители, бих искал да пожелая на първо място – крепко здраве, сила и успех. Продължавайте да изграждате духовните и нравствено-морални основи на Родината, да отстоявате със своята мисия – просперитета и благополучието на бъдещите поколения на България! Поклон пред Вашето дело!
Честит празник, Богоровци! Бъдете здрави и не спирайте да мечтаете!
С уважение и най-добри пожелания,
Делян Балев
Xxx
ВЛАДИМИР ПАЛАНКОВ
Казвам се Владимир Паланков. Живея в Лондон и работя като архитект в EPR Architects, едно от водещите проектантски бюра в UK. В свободното си време се занимавам с любителска фотография, астрофотография.
Какво от наученото в родната езикова гимназия ви помага?
Нивото на английски език, което получих от езиковата гимназия, беше страхотен старт, когато започнах да живея в UK. Разбира се, всичко , научено в гимназията, благодарение за невероятния учителски колектив, както и страхотните приятелства, които направих там, изиграха огромна роля в моя живот досега.
Какво ще пожелаете на днешните и бъдещи богоровци?
Вярвайте в себе си и не се отказвайте от мечтите си. Независимо какво искате да постигнете в живота си, най-важното е да сте постоянни в усилията си и да гледате смело напред!
ДИАНА СЛАВОВА
Здравей, любима Гимназия!
Навремето, когато ми казваха, че това са най- хубавите ми години – на мен ми се струваше шега. Но уви! Не съжалявам за нито един ден, прекаран в училище, макар че по онова време се помещавахме на последния етаж на ОУ “ Алеко Константинов”). Не съжалявам, че не съм бягала от часовете.Напротив- ако имам възможност бих се върнала отново и бих постъпила по същият начин във всяко едно отношение.
Сега живея в Пловдив. Имам две прекрасни деца.Завърших право и зъботехника, но избрах да работя като зъботехник. Обожавам работата си.
Всичко от изученото ми е помогнало до момента и продължава да ми бъде от помощ. Имах страхотни учители и класни ръководители. Щастлива съм, че доста голяма част от тях продължават да даряват със знания и днес децата. Повярвайте ми- няма такива учители вече . Дъщеря ми е почти на 17 и ми липсват моите учители. Те не просто ни учеха, те ни помагаха да се научим да го живеем този живот по най- добрия за нас и за обществото начин. Бяха ни повече от родители.И как не- в подготвителен клас ние прекарвахме по цял ден в гимназията- по онова време C- уроците бяха задължителни.
Не съжалявам, че бях ученолюбива. Не съжалявам, че се стремях да бъда отлична ученичка. НЕ СЪЖАЛЯВАМ! Имах мечти и ги постигнах благодарение на знанията, които получих в гимназията.
Искам да помоля днешните и бъдещите богоровци да бъдат жадни за знания. Да имат мечти. Да ги следват, но не с цената на всичко. Да уважават своите учители. Да казват по- често думите “ Благодаря “ и “ Извинявай”. И да инвестират в своето образование , защото това е най- добрата инвестиция.
Бъдете горди “ богоровци”!
С много обич: Диана Красимирова Славова
Випуск ‘04
ДЕНИЦА ЧЕРНЕВА
Привет, любимо училище!
Казвам се Деница Иванова Чернева и завърших ЕГ през 2004 г. Любовта ме изпрати във Велико Търново и повече от 10 години живея и работя там. Щастлива майка съм на две прекрасни деца и класен ръководител на най-щурия клас – 10.д. Работя като учител по български език и литература в Природо-математическа гимназия “Васил Друмев”.
Наученото в ЕГ “Д-р Иван Богоров” ми даде една стабилна основа от знания и умения, които само трябваше да надградя в университета. Благодарение на овладените чужди езици в училище, имах възможността да пътувам до близки и далечни страни – Чехия, Германия, САЩ. Събраните спомени, приятелства, контакти са безценно богатство!
Настоящи богоровци, бъдете уверени, целеустремени и упорити! Полагайки усилие и труд днес, вие инвестирате в собственото си бъдеще. Бъдете вдъхновени и с лекота постигайте целите си!
ЙОРДАНКА ЙОРДАНОВА
Аз съм Йорданка Йорданова, випуск 2012 от Клас А с класен ръководител Хилда Мартинова.
От 11 години живея и работя в Лондон, Англия. Аз съм Старши консултант в международната проектантска и архитектурна компания Arup, която е известна с вдъхновяващи проекти от цял свят като Операта в Сидни и Олимпийския стадион в Пекин. Работя като консултант по градско планиране и регионална икономика и голяма част от ролята ми в компанията е да анализирам съществуващи и бъдещи проблеми, и се старая да давам иновативни решения, които да създават една по-добра градска среда за жители и бизнеси.
Какво от наученото в родната езикова гимназия ви помага?
Освен очевидното – перфектното ниво на английски език, което ми позволи да уча и градя кариера безпроблемно, едно от най-важните неща, които ми помага, е работната етика, чиято основа положих в гимназията. Технически умения и знания винаги могат да се научат- дали чрез курс или в университета, няма значение. Но работната етика е качество, което в днешно време се гради доста трудно и се намира все по-рядко. Учителите, които имах, знаеха как да изградят чувство за отговорност и критично мислене, които винаги са ми помагали не само в професионалния, но и в личния ми живот.
На днешните богоровци пожелавам им успехи, постоянство и воля, смелостта да преследват мечтите си и да помнят че бъдещето принадлежи на тези, които вярват в себе си и в своите цели.
ДЕНИЦА МИХАЙЛОВА
Скъпи преподаватели и богоровци,
Казвам се Деница Михайлова (Динева). Завърших ПЕГ “Д-р Иван Богоров” през 2015 година. Продължих своето следване в Технически университет – гр. София. В края на втори курс започнах работа в ИТ сферата с немски, която работя и до днес. Именно там срещнах и моя съпруг. В момента живеем в гр. Перник основно, но и в Димитровград също. Имаме едно детенце за сега – момиче.
Благодаря Ви за всичко, което научих в ПЕГ “Д-р Иван Богоров”. Благодаря за добродетелите, които се опитвахте да възпитате у нас не само в часовете. В днешно време да бъдеш учител, изобщо не е лека работа, а една от най-трудните професии. Трябва да умееш да предадеш най-доброто от всичко на твоите деца – учениците. Аз оцених това и благодаря!
Бих искала да пожелая на всички бъдещи и настоящи ученици късмет, сбъднати мечти и да се вслушват повече в учителите. Да бъдат търпеливи и жадни за нови знания. Един ден, когато те вече няма да бъдат част от училище и поемат по своя път, ще осъзнаят, че това, което те са научили или създали като приятелство тук, си остава за цял живот.
Поздрави на всички,
Деница Михайлова
САРА КРЕЙКРАФТ
Greetings, Bogorovtsi!
I am writing from Bloomington, Indiana, where I am a Visiting Professor of Folklore in the Department of Folklore & Ethnomusicology at Indiana University. It has been nearly ten years since I taught at Dr. Ivan Bogorov, and I am honored to say that those years inspired a lifelong interest in the stories and experiences of Bulgarian youth. Because of my time in Dimitrovgrad, I decided to apply for a doctoral program to study folklore, narrative, and relationships to home. My project focused on the relationships of young Bulgarians to cultural heritage and especially to villages. To complete the project, I had to learn Bulgarian, spend many months living in Bulgaria and visiting babite i dyadovtsite na selo, and I even interviewed some former students from the gymnasia. Now that I’ve graduated from my program at Ohio State University, I’m writing a book about Bulgarian youth, which will feature interviews with some of the former students from Dimitrovgrad! In the autumn, I’m starting a new job at Harvard University as Director of Undergraduate Studies for the folklore and mythology program, and I can’t wait to tell a whole new group of students all about Bulgaria. Most importantly, I still play ultimate frisbee! But I am getting older and it’s harder than ever to make myself want to exercise. All in all, my time in Dimitrovgrad truly changed my life path, and for that I must say blagodariya vi! To past, present, and future young Bogorovtsi, I would wish them all to be curious about their roots and their traditions, but also be open to new people and places all around them. Don’t forget to spend time with baba i dyado, and find ways to stay connected to home even as opportunities take you elsewhere! And come visit me at Harvard 🙂
I’ve attached a couple photos from my research fieldwork and one from my graduation.
Pozdravi!
Sarah
СИМОНА МАРТИНОВА
Здравейте, бивши, настоящи и бъдещи богоровци!
Казвам се Симона Мартинова и завърших ПЕГ „Д-р Иван Богоров“ през 2013г. Живея в Хамбург, Германия и в момента работя в сферата на човешките ресурси за една от най-бързо развиващите се международни компании за изследване и разработване на лекарства.
Честит 30-годишен юбилей на ПЕГ „Д-р Иван Богоров“! В продължение на три десетилетия това училище е символ на знание, традиции, стремеж към развитие и изграждане на ценни човешки взаимоотношения. Времето, прекарано в гимназията, за мен беше не просто период на придобиване на много нови знания, но и на дисциплина, отговорност, формиране на активна гражданска позиция и чувство за принадлежност.
Мили учители, пожелавам Ви много здраве, творческо вдъхновение, богоровска непримиримост,търпение и неугасващ ентусиазъм! Не се съмнявайте, че вашите усилия изграждат успешни, силни и способни млади хора!
Скъпи ученици, уважавайте учителите си, вярвайте в себе си и не спирайте да преследвате целите и мечтите си! Бъдете добри хора! Дерзайте!
Честит празник, ПЕГ „Д-р Иван Богоров“!
Сърдечни поздрави,
Симона Мартинова (випуск 2013)
МАРИЯ КИРЕВА
Здравейте, аз съм Мария Кирева.
Все още същата Мария от ПЕГ ”д-р Иван Богоров”, но сега малко по-пораснала и самостоятелна. След гимназията продължих своето образование в УНСС, като в момента съм студентка по Маркетинг, 3-ти курс. Имах прекрасната възможност да започна да се занимавам професионално по специалността си още от началото на 2-ри курс и гордо мога да заявя, че съм специалист по дигитален маркетинг. Работя в ИТ фирма, заобиколена от млади и позитивни хора и имам шефове, които чувствам като приятели.Съчетано с работата и университета, участвам в различни проекти и олимпиади по Маркетинг, посещавам нови места благодарение на програмата Еразъм+ и ми предстои да бъда на бригада в Америка това лято. Всичко това нямаше как да се случи без характера и дисциплината, които изградих в гимназията.
Родната гимназия заема една неизменна част от моя живот. Тя ми даде базови знания, с които да се чувствам уверена, безценен опит, за да вървя смело по пътя към усъвършенстването на себе си и естествено незабравими емоции и спомени. Гимназията безспорно е нещо, което изживяваш, но със сигурност не забравяш.
Когато някой ме пита на колко години съм, винаги отговарям :“ На колкото си, когато си в гимназията”. Пожелавам на всеки да се чувства “ като в гимназията”, независимо на колко години е. Наслаждавайте се на прекрасното време в нея, взимайте колкото се може повече знания, не бързайте да пораствате и изживявайте всеки един ден като последен.
Успех!
Поздрави,
от една вечна Богоровка
ИВАН АЛВАРЕС
Yo desde que me fui estoy trabajando en España, este es mi segundo año en Cádiz donde doy clases de Geografía e Historia en un instituto de personas adultas. Tengo alumnos entre 18 y 25 años la mayoría que no estudiaron en su momento y aquí tienen la oportunidad de sacarse el título. Para mí la experiencia en el Iván Bogorov fue muy agridulce, porque es un lugar en el que fui feliz, estuve muy a gusto, con compañeros, con los alumnos a los que recuerdo con enorme cariño y descubriendo la cultura búlgara. Me fui como profesor y no sé si logré enseñar algo o no, pero yo cada día aprendí cosas nuevas, del idioma, de las tradiciones, de la historia y de la gente de ese país tan impresionante y desconocido en estas tierras. Fue algo muy enriquecedor. Desafortunadamente me pilló ahí la pandemia, pasé unos meses de encierro bastante duros y con una situación familiar en España complicada por lo que tuve que volverme a casa en cuanto nos dejaron volar. Sin embargo sigo convencido de que regresaré a Bulgaria, ojalá al Iván Bogorov, para completar esa experiencia interrumpida.
Превод:
От както си тръгнах работя в Испания. За втора година съм в Кадис, където преподавам География и История в училище за възрастни. Учениците ми са на възраст между 18 и 25 години, по – голямата част от тях не са учили, когато е трябвало и сега имат възможност да получат удостоверение за средно образование. За мен опитът в ПЕГ ”Д-р Иван Богоров” беше сладко-кисел, защото е място, където бях щастлив, чувствах се много добре, както с колегите, така и с учениците, за които си спомням с голяма обич. Откривах българската култура. Тръгнах си като учител и не знам дали успях да науча на нещо децата, но аз самият всеки ден научавах нови неща: за езика, за традициите, за историята и за хората от тази толкава впечатляваща и непозната при нас страна. Беше много ползотворно. За нещастие там ме хвана пандемията, прекарах доста тежки месеци затворен и със сложна семейна ситуация в Испания, заради което се наложи да се прибера вкъщи, още щом разрешиха полетите. Въпреки това съм убеден, че ще се върна в България и се надявам да е в ПЕГ “Д-р Иван Богоров”, за да довърша тозо прекъснат опит.
РУСИАНА АТАНАСОВА
Здравейте, богоровци!
Казвам се Русиана Атанасова и завърших ПЕГ “Д-р Иван Богоров” през 2015-та година. След това заминах за Йорк, Великобритания, където придобих бакалавърската си степен.
За българите Йорк не е сред най-популярните градове за образование в чужбина, но тогава беше в топ 3 след Кеймбридж и Оксфорд по моята специалност. Студентите там са си основали българско общество, като най-интересното е, че на първото най-голямо събитие се запознах с трима души от Димитровград, като двама от тях са бивши богоровци. Даже, ако не се бъркам, единият от тях е съосновател на обществото. Светът е едновременно толкова голям и толкова малък.
В момента работя като Старши специалист по обработка на данни по клинични изследвания към водеща световна компания, която предоставя услуги за разработване на лекарства, медицински апарати и като цяло променящи живота терапии. Повечето ми проекти са били свързани основно с онкологични и стомашно-чревни заболявания, намиращи се във фаза 2 или 3 на клиничното проучване, но имам и други.
Гимназиалните години ги изкарах страхотно! Преподавателите ми бяха (и са) невероятни хора, внимателни, интелигентни и упорити. Научих доста неща не само по самите предмети, но и от самите учители, които споделяха опита си с нас. Винаги ще помня изграждането на критично мислене по време на лабораторните упражнения по физика, създаването и реализирането на проект по свят и личност, както и часовете по биология и по английски език, които изиграха важна роля в придобиването на бакалавъра ми и работата ми досега.
На всички сегашни и бъдещи богоровци искам да пожелая много здраве, щастие и късмет! Бъдете амбициозни и не се оставяйте да Ви казват, че не можете да постигнете нещо дори ако вече сте се провалили няколко пъти!
Подхождайте с упорита работа и постоянство във всеки един аспект от живота си!
Не губете надежда, но и недейте да имате очаквания!
С уважение,
ПЛАМЕНА СЛАВОВА
Здравейте, Богоровци!
Казвам се Пламена Славова и съм възпитаник на ЕГ “Д-р Иван Богоров”. След завършването на 12-ти клас записах “Право” в СУ “Св. Климент Охридски”. Още през първата година работих за кратко като стажант в адвокатска кантора в гр. София. През следващите години на следването се отдадох изцяло на учението и бях отличен студент. През това време написах голямо количество любовна поезия. Занимавах се и с някои извънкласни дейности като участие в кръжока по Правна информатика и Информационно право, в школата “Модерно общество”. Спечелих два конкурса за есе, единият от които ми даде възможност да посетя Европейския парламент и да участвам в списването на вестник по случай “Деня на Европа”. Станах стипендиант на Фондация “Конрад Аденауер”, публикувах своя статия в списанието “Европейски правен преглед”. След успешно дипломиране и придобиване на юридическа правоспособност, известно време работих като адвокатски сътрудник и юрисконсулт, като вече бях положила успешно изпита за младши адвокат. Скоро след това издържах и конкурса за младши съдии, като се класирах на първо място по успех след 9-месечно обучение в Националния институт на правосъдието (НИП). По този повод бях удостоена с честта да изнеса реч от името на випуска на НИП при полагането на клетва като съдии. Започнах работа като младши съдия в Окръжен съд Пловдив. Междувременно се омъжих за адресата на любовната ми лирика.
В момента съм съдия в Районен съд Пловдив с ранг на окръжен съдия. Имам 2 прекрасни деца – момчета, като вкъщи често им разказвам за случки и поуки от времето, когато учих в гимназията. Гледайки назад, осъзнавам, че са изминали близо 15 години от онзи слънчев ден, в който марширувах до знамето в двора на нашата гимназия. Сякаш това време е изтекло като в сън и аз се събуждам същото момиче, на сцената на театъра. Нося същата топлина от нашата сплотеност тогава – на ученици и учители! В ума ми се повтарят същите уроци – да се боря за желаното, да вярвам в себе си, но никога да не си повярвам твърде много, да не забравям дома, т. е. да не забравям коя съм, да бъда на първо място човек. Тези повели ми дават напътствие както в моменти на трудни житейски дилеми, така и в ежедневието. А придобитите знания по чужди езици, математика, български език, гражданско образование и пр., използвах както по време на следването и извънкласните занимания, така и в работата си до днес. Най-вече, тук – в родната гимназия, се научих да правя всичко с любов!
Благодаря на целия колектив през годините, създал това духовно средище, каквото трябва да бъде българското училище! Щастлива съм да се нарека Богоровец!
Дерзайте и нека светлината ви води!
ДОБРОМИР ЗАФИРОВ
Казвам се Добромир Зафиров, студент по право, 4. курс в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Завърших ПЕГ „Д-р Иван Богоров“ през 2019 г. като един от отличниците на випуска и носител на Богоровска стипендия за високи постижения в областта на литературата.
Щастлив съм, че мога да бъда част от празника на любимата си гимназия. Гимназия, която ми даде много, научи ме на много, научи ме преди всичко да бъда човек. Тук, в Езиковата, не само обогатих своя кръгозор и отворих много врати с чуждите езици, а и попаднах на страхотни преподаватели и истински приятели. Като възпитаник на ПЕГ получих множество национални отличия от литературни конкурси в Календара на Министерството на образованието и науката, сбъднах една своя мечта – да организирам единствена по рода си в България младежка литературна конференция, провела се в Димитровград през 2018 г. Езикова даде тласък да развия поетичния си талант, даде ми единствена пълна шестица на Държавния зрелостен изпит по български език и литература в Хасковска област, осмо място на Националната олимпиада по български език и литература, даде ми възможност за участие в състезания по реч и дебати на английски език, свързали ме с младежи от цяла България.
Днес… днес моят фокус е правото и съм в четвъртата година от следването си в най-утвърдения юридически факултет в България. Но никога не забравям родната гимназия и прилагам всичко, което тя ми е дала като основа. Да.. всичко, което гимназията Ви даде, е истински ценно в практиката, особено в юридическата професия, в която словото и езикът са доминантите, а не зубренето на сухите разпоредби. В момента активно надграждам наученото в университета. Преминах през успешен стаж в правния отдел на една от районните администрации на Столична община, в Административен съд-Хасково и една от най-утвърдените в София частноправни кантори в областта на интелектуалната собственост. Понастоящем съм стажант в Административен съд-София-град, смело крачещ към сбъдването на мечтата и успешната реализация в областта на административното право. Работата в тези институции ме среща с хиляди хора, пред които с гордост заявявам, че съм завършил Езикова. А в университета на хора от Езикова гимназия се гледа с особено уважение.
Затова, мили приятели, не забравяйте откъде започва Вашият път. Моят започна от ПЕГ „Д-р Иван Богоров“! Това, което Гимназията Ви дава, никой няма да Ви даде и да Ви отнеме! Гордейте се и вие, настоящи възпитаници на гимназията, че учите в най-доброто училище в Димитровград, което Ви отваря врати към света. Нашият град е привилегирован, че е единственият необластен град с Езикова гимназия в страната. Затова ще завърша и с призив към онези, които се колебаят дали да изберат ПЕГ! Ами изберете ни! Най-малкото, защото, докато много хора в различни части на България пътуват километри, за да се докоснат до богатството на езиците, Вие можете да го направите у дома! Нашият дом – ПЕГ „Д-р Иван Богоров“.
ГАЛИНА КОЛЕВА
Мили богоровци и всички, които, така или иначе, сте въвлечени в тази дълга и интересна история,
Бих желала да ви изпратя моя сърдечен поздрав по случай 30-годишнината на Профилирана езикова гимназия “Д-р Иван Богоров”!
Гимназията, която започна с две паралелки с разширено изучаване на английски и немски език в училище “Васил Левски”, извоюва името си да се нарича езикова гимназия чрез съвместните усилия на мотивираните ни ученици, моралната подкрепа и участието в живота на гимназията на родителите, всеотдайната работа на прекрасно споен учителски колектив и огромната неоценима работа на общината в развиване на тази амбициозна инициатива. Така възникна и продължи да се установява, да се разширява, да работи творчески тази прекрасна гимназия!
Аз, като учител по английски език, работих тук до 2004 година. Оттогава изградих живота си в Норвегия, но една голяма част, най-съкровената, завинаги си е останала там – в милата ми България, в Димитровград, в Езиковата гимназия… Имаме много живо общуване по интернет с моите душевно щедри приятели, колеги и порасналите вече ученици. Благодарна съм за всеки ден от живота ми с тези прекрасни хора и се гордея, че любознателни и страшно много работещи деца са станали високоценени, компетентни в свои области специалисти, конкурентоспособни да изградят професионалните си имена в България и други страни. Светът наистина принадлежи на тях, а ние, като техни учители и наставници, можем да кажем, че докато работим с учебния материал и взаимно се обогатяваме духовно и душевно, всички сме колеги!
Нека новите ученици бъдат готови да поемат щафетата на този богоровски дух и да реализират своите мечти в живота! Бъдете готови да работите страшно много, но в замяна ще получите силни и верни криле да летите високо и да не падат
С искрена обич, Галина Колева
