Образователната десегрегация е съществена част от образователните политики в България за осигуряване на достъп до качествено образование, залегнали в нормативната национална уредба като Законa за предучилищното и училищното образование приет през 2016 г., Наредбата за приобщаващо образование, Наредба № 13/21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Приобщаващото образование, по специално на уязвими и маргинализирани групи като роми, продължава да бъде предизвикателство поради няколко фактора, сред които училищната сегрегация, негативни нагласи и стереотипи спрямо „различието“; консервативните традиции, понижаващи значението и ценността на образованието; ниският образователен статус на родителите, социално-икономическите фактори, демографското развитие на населените места, процесите на вторична сегрегация на образователните институции, др.

Според проучване на Агенцията на Европейския съюз за основните права за 2021 г., проведено сред роми в 10 държави – членки на ЕС и 2 държави кандидат-членки, в България 64% от ромските деца на възраст между 6 и 15 години посещават училища, в които всички или повечето деца са роми. В България данните са събрани от Националния статистически институт с подкрепата на европейската агенция през втората половина на 2020 г.

Според проведено проучване по проект „Без сегрегация“ с финансиране от Европейската комисия, в периода 2019-2022 г. в България функционират 930 общообразователни училища (начални, основни, обединени и средни), 150 професионални гимназии и 483 детски градини с концентрация на уязвими групи (към учебната 2019/2020 година) или в тези институции между 20% и 100% от родителите са с по-ниско от средно образование. От тях 120 общообразователни училища и 77 професионални гимназии могат да бъдат определени като сегрегирани, защото се намират в областни и общински центрове с повече от едно училище, а процентът на родителите с ниско образование е между 60 и 100 процента. Други 65 общообразователни училища и 83 професионални гимназии са в процес на вторична сегрегация или под заплаха за сегрегация.

През октомври 2020 г. Европейската комисия предложи нова стратегическа рамка за 2020 – 2030 г, която да насърчи интеграцията на ромите, след което през март 2021 г. Съветът прие препоръка относно равенството, приобщаването и участието на ромите и значението на недискриминационното образование и реалния равен достъп до общообразователната система; както и за устойчивото развитие на равнопоставени и приобщаващи демократични общества в съответствие с Целите на ООН за устойчиво развитие. Стратегическата рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите в периода 2020-2030 г. си поставя основна цел – увеличаване на ефективния равен достъп до качествено, приобщаващо, масово образование. Тази цел е свързана с намаляване на дела на ромските деца, посещаващи сегрегирани училища, поне наполовина до 2030 г. В изпълнение на цитирания документ държавите – членки следва да подобрят равния достъп на учениците от ромски произход до качествено и приобщаващо образование, включително чрез мерки за предотвратяване и премахване на всички форми на сегрегация в образованието и подкрепа за потенциала на всички ученици.

Във втория Граждански мониторингов доклад за изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите – RCM за България, сегрегираните „ромски училища” в България обучават децата по същите учебни програми и стандарти както другите училища, но качеството на образование в повечето от тях е значително по-ниско, степента на отпадане е висока и броят на учениците, продължаващи образованието си в средните училища и университетите, е незначителен.
Подобни данни се цитират и в Обзора на образованието и обучението за 2023 г. на Европейската комисия за България, в който се отчита напредък в усилията за преодоляване на преждевременното напускане на училище – през 2022 г. процентът на преждевременно напусналите системата на образованието и обучението сред хората на възраст между 18 и 24 години спада до 10,5 %, но е над средната стойност за ЕС от 9,6 % и целта на равнище ЕС от 9 % до 2030 г. Преждевременното напускане на училище продължава да бъде особено високо в селските райони и при ромите (Агенция за основните права, 2022 г.). През 2022 г. процентът спадна особено осезаемо в селските райони (от 27,9 % през 2017 г. до 19,1 % през 2022 г.). България продължава да бъде една
от малкото държави в ЕС, в които преждевременното напускане на училище е по-високо сред момичетата (11,7 %, средно за ЕС: 8 %), отколкото сред момчетата (9,3 %, средна стойност за ЕС: 11,1 %). Според Обзора на образованието и обучението за 2023 г. по отношение на националните стандартизирани изпити резултатите показват нарастващи неравенства и социална сегрегация в българската образователна система.

ПЕГ „Д-р Иван Богоров“, гр. Димитровград е гимназия, разположена в един от най-големите квартали на Димитровград – кв. „Славянски“. В нея се обучават ученици от VIII до XII клас. Приемът на учениците в гимназията се осъществява по план прием, одобрен от РУО Хасково, през последните години в три паралелки със следните профили: профил „Чужди езици“ – Английски с испански език; профил „Чужди езици“ – Английски с немски език и профил „Чужди езици“ – Английски с руски език. Учениците са предимно от град Димитровград, от близките села на община Димитровград и от гр. Хасково. Те предпочитат Профилирана езикова гимназия “Д-р Иван Богоров“ поради нейната специфика и профилираност, заради демократичните традиции на обучение, квалифицирания педагогически колектив и престижните дипломи. Приоритет в дейността на училището е да продължи в посока, която да изпълва със съдържание максимата „училището да бъде привлекателна територия за младите хора“.

ПЕГ „Д-р Иван Богоров“ към момента обучава 381 ученици в дневна форма на обучение и 20 ученици в самостоятелна форма на обучение, като само 12% от тях са представители на уязвими групи, изложени на риск от отпадане поради системно отсъствие и несериозно отношение към учебния процес. Анализът на учебните резултати показва, че тези ученици имат пропуски в усвояването на учебното съдържание. Освен това, липсата на активна ангажираност на родителите в образователния процес е идентифицирана като допълнително предизвикателство.

През последните години броят на учениците от ромската общност, които постъпват в нашето училище, непрекъснато се увеличава. Една част от тях обаче не успява да се справи с интензивността на профилираното обучение при нас и се преместват още през първата година, тези които останат обаче се интегрират напълно, справят се със спецификата на нашето обучение и завършват с отлични резултати.  В момента само 3% от  нашите ученици са от ромската общност, те са неделима част от класовете си и се справят успешно с учебната дейност, а някои участват активно и в извънучебни дейности като танцовият ни състав за народни танци и спортните отбори.

Идентифицираните целеви групи включват ученици от ромски произход, които се обучават в смесени класове, както и такива с констатирани пропуски в знанията. Родителите на тези ученици също са включени като целева група, за да се повиши тяхната ангажираност чрез специално разработени дейности. Ще се включат и социално активни родители за подпомагане на работата. Учителите и административният персонал ще бъдат обучени да прилагат иновативни подходи за интеграция и превенция на дискриминацията.

Основните проблеми, идентифицирани в училището, включват ниска мотивация и пропуски в знанията на ученици от уязвими групи, липса на подготовка на педагогическия персонал за работа в мултикултурна среда и недостатъчна подкрепа от страна на родителите. Проектът ще отговори на тези предизвикателства чрез разработване на допълнителни учебни програми, обучения за учители и информационни кампании за родители.

В рамките на проекта ще бъдат включени всички ученици в дневна форма на обучение в различен род активности, тези от уязвимите групи ( 10 ученици от ромски произход и 47 ученици с образователни пропуски) ще участват в извънкласни дейности и допълнителни часове за подобряване на знанията, усвояване на ключови компетентности и социални умения, а всички ще вземат участие в общо училищните и междуучилищни дейности. Очаква се всички учители да преминат специализирани обучения, а 50 родители да участват в срещи и семинари за повишаване на тяхната информираност и преодоляване на етническите различия.

Дейност 1. Създаване на училищни и местни общности в подкрепа процеса на десегрегация на училищата и намаляване на негативни обществени нагласи в образованието.

• Участие на образователния медиатор: Образователният медиатор ще играе ключова роля в създаването на мост между училището и общността, особено сред маргинализираните групи, като активно работи с учениците и техните семейства.
• Участие на педагогически специалисти: Предвидена е 1 информационна кампания за преодоляване на предразсъдъци и негативни обществени нагласи на училищно и общинско ниво, вкл. изграждане на доверие в началото на проекта, с която ще бъдат ангажирани 2 ПС и медиаторът.

Дейност 2. Обучения на местна и училищна администрация, на образователни медиатори, социални работници и други заинтересовани страни и на педагогически специалисти за работа в мултикултурна среда, за придобиване, развиване и прилагане на компетентности и умения за демократична култура съгласно Референтната рамка на компетенциите за демократична култура, обучения за прилагане на Хартата на основните права на ЕС.

• Обучения за педагогически специалисти и социални работници:

Ще се организират обучения, които ще развиват умения за работа в мултикултурна среда, както и за насърчаване на демократична култура. Педагогическите специалисти ще се обучават да използват инклузивни методи на преподаване, които отчитат различията между учениците и същевременно гарантират равни възможности за всички. Ще се обучат да оказват подкрепа за социализация и адаптация на новопостъпили ученици и ще развият умения за демократична култура и разбиране на основните права на учениците.

• Обучение на образователни медиатори: Образователните медиатори ще преминат обучения, свързани с:
• Придобиване на умения за менторство и подкрепа на новопостъпили ученици от маргинализирани групи.
• Подпомагане на социализацията и интеграцията на учениците чрез ежедневна комуникация с тях и с техните съученици от немаргинализирани групи.
• Стратегии за преодоляване на социалната изолация и за изграждане на доверие между учениците и училищната общност.
• Обучения на местна и училищна администрация: Обученията на местната и училищната администрация ще бъдат насочени към теми, свързани с разработване на мерки за десегрегация и преодоляване на негативни обществени нагласи. Администрацията трябва да бъде подготвена да осигури подкрепа за процеса на социална интеграция и да създаде благоприятна среда за учениците от маргинализирани групи.
• Обучение за придобиване на компетенции по демократична култура:

Обученията на местните администрации ще включват не само конкретни мерки за десегрегация, но и подготовка за демократична култура, съгласно Референтната рамка на компетенциите за демократична култура и Хартата на основните права на ЕС. 

Дейност 3. Мобилност и обмяна на опит чрез:

• Обмяна на опит на управленско ниво: Директорът на ПЕГ „Д-р Иван Богоров” ще участва в посещение на училище с висока концентрация на уязвими групи, за да изгради конкретни мерки за предотвратяване на сегрегация (включително вторична) и преодоляване на стереотипи. Това ще помогне за идентифициране на успешни практики, които могат да бъдат адаптирани и прилагани в училището.

• Обмяна на опит на ниво учебен процес: Педагогическите специалисти от ПЕГ „Д-р Иван Богоров” ще посещават училище с висока концентрация на уязвими групи, за да наблюдават и обменят опит относно ефективни методи за преподаване на ученици с различен етнически и социален произход. Педагозите ще участват и в съвместни уроци, като гост-преподаватели, с цел обмен на методи за недопускане на дискриминация, основана на раса, етнически произход или религиозна принадлежност.

• Разработване на училищен план за десегрегация: ПЕГ „Д-р Иван Богоров” ще участва активно в изготвянето на училищен план за десегрегация, който ще се основава на опита, споделен по време на мобилността и обмена на опит с училища с висока концентрация на уязвими групи. Въз основа на добрите практики и препоръки, ще се създадат мерки за подобряване на организацията на учебния процес и интеграцията на учениците от различни социални и етнически групи.

Дейност 4. Училищни дейности в подкрепа на десегрегацията:

• Приемане на ученици от ОУ “Димитър Н. Матевски”, гр. Меричлери:

3 групи ученици с по двама ръководители в часове по БЕЛ, История и др. (в различни дни);

• Посещения на ученици от ПЕГ “Д-р Иван Богоров”, гр. Димитровград в ОУ “Димитър Н. Матевски”, гр. Меричлери:

2 групи ученици с по един ръководител в часовете по ФВС, Музика (заедно в един ден). 

• Еднодневно събитие за учениците от трите училища: Фестивал на клубовете за обмяна на опит и споделяне на добри практики: ПЕГ “Д-р Иван Богоров”, гр. Димитровград ще се представи с 5 клуба с по 3 ръководителя.
• Тридневен междуучилищен лагер – парк Марица
• Доброволческа кампания “Всички сме равни”

• Допълнителни обучения по БЕЛ и други предмети: Клуб “Съчинявай с мен на всички езици“; Клуб “Гражданско образование“; Клуб „Забавна и лесна наука“